Самотна майка

Да си жена не е лесно. Ние жените имаме куп морални и социални отговорности, които трябва да спазваме и от крехки същества бързо се превръщаме в силни и борбени личности.
Когато сме малки момиченца мечтаем за нашия приказен принц, който един ден ще се появи, ще ни предложи брак и ще заживеем вълшебен живот, осеян с красота и рози.
7955_0.jpg
Когато пораснем обаче, животът малко по малко разбулва приказния си ореол и ни показва отрицателната страна. На едни хора повече на други по-малко. Някои жени срещат приказния принц, който с времето се оказва обикновен, на моменти дразнещ човек, но все пак се обичаме и градим живота си заедно. Други срещат различни принцове, но никой не се оказва подходящият и рано или късно остават сами. Още по-тежко е изпитанието, когато след поредния принц останем без него, но с дете на ръце и сами. Тогава разбираме колко жестока може да бъде съдбата...

Да си жена не е лесно. Но да си самотна жена с дете е трудно, адски трудно. Независимо каква е причината да останете без мъж до себе си и с детенце, а може и да не е само едно, животът придобива различно измерение. Самотните майки много често се отдават изцяло на децата си, загърбват личния си живот и мислят единствено как да направят детето си щастливо. Те искат да компенсират липсата на таткото и често са и майка, и баща за децата си.

В най-щастливите случаи разделените родители продължават да се грижат паралелно за детето си, поделяйки си отговорностите и създавайки нови семейства. Няма нищо по-хубаво от това да запазят добрия тон и интелигентно да изградят бъдещето си, макар да не е общо.

В други случаи обаче, дали поради7955_1.jpg трагедия с бащата или немърливост към наследника си, майката остава съвсем сама да се грижи за детето си. Колкото и да помагат роднините и приятелките, само жена в подобно положение знае какво е чувството. Огромната самота, която изпитва, когато си ляга вечер в празното легло, или когато се грижи за болното детенце, или когато бърше сълзите му, когато то я пита „Аз защо нямам татко?“

Самотната майка често попада в омагьосан кръг, от който трудно се измъква. Ако е останала сама, когато детето е малко, тя му се е отдала изцяло и няма желание да търси мъж до себе си, особено ако е преживяла болка с бащата на детето. В тези случаи жената често изпада в позиция „Интересува ме само детето ми от тук нататък!“ и в този дух минават години от живота й. Детенцето свиква с тази безусловна отдаденост на майката и развива силно егоистично чувство.

Когато поотрасне детето обаче и спомените избледнеят, в женското сърце започва да се събужда желанието за мъж, който да стопли живота. В тази ситуация често възникват конфликти с децата, които обаче много хора погрешно смятат, че са непреодолими. Не, те не са непреодолими и една самотна майка не бива да се прекършва пред тях, ако е сигурна, че така ще бъде по-щастлива.

Силната връзка майка-дете е още по-силна, когато го няма таткото. Ето защо с помощта на диалог и много обяснения всякакви конфликти и проблеми могат да бъдат преодолявани. През всички години на израстването си детето има нужда от огромна подкрепа и грижи и то неминуемо ги получава от майка си. Майката обаче също има нужда от опора и любов, но за това никой не подозира и няма да се интересува, ако тя сама не го покаже.
Никога не губете кураж и не живейте живота си все едно за вас той е свършил. Дори да сте или да сте били в графата „самотна майка“ от вас зависи да излезете от там и да намерите сили да се радвате на живота. Каквото и да ви костват разочарованията и болката, която ви се стоварва, важното е да ги възприемате като временни и преодолими. Животът продължава и е наш дълг да вземем максималното от него. Направете го, ако не за вас, то поне за децата си!