Кърменето на бебето всеки път, когато то изглежда гладно, или т.нар. свободно хранене, намира все по-голямо разпространение във всички страни. Счита се, че то е по-физиологично, тъй като се основава на факта, че всяко дете е уникален инидивид, който изпитва необходимост да се храни според собствения си ритъм. Това безспорно е така, но все пак съветите кърмачето самичко да определя количеството на приетата храна, броя на храненията, интервалите между тях и вида на храната, са твърде крайни.

Защо?

В кърмаческата възраст всяко неспокойствие на детето лесно може да се изтълкува като израз на глад. Ако обаче при всяко заплакване му се предлага храна, това може да доведе до прехранване или до храносмилателни разстройства (особено при изкуствено хранените деца).

От друга страна, през първите седмици след раждането някои бебета (по-слабите, недоносените, децата с жълтеница) спят твърде продъжително и ако се разчита сами да си поискат храна, като се събудят и заплачат, това крие опасност от недохранване. Освен това по-рядкото кърмене в тези случаи би довело до намаляване на кърмата, ранно отбиване и преминаване към изкуствено хранене.

Друг съществен недостатък на свободното хранене е, че при него майката е подложена на по-голямо физическо и психическо натоварване, тъй като не знае колко пъти и кога ще й се наложи да храни малкото.

Поради всичко това гъвкавият хранителен режим все пак е за предпочитане пред свободното хранене. Това означава храненията да се сведат до разумен брой и в предсказуемо време.

Гъвкавият режим на хранене е нещо средно между строгия режим, препоръчван до неотдавна, и свободното хранене, лансирано през последното десетилетие. Той предполага бебето да не се ограничава по отношение на количеството храна, което приема. То трябва да се държи на гърдата и да се подканя да суче, докато покаже, че наистина повече не желае. Не бива да се допускат прекалено чести и безразборни хранения, а те да стават на интервали, даващи възможност приетата храна да се смели. Тези интервали ще определите вие в зависимост от особеностите на своето дете – един и половина, два или три часа през първите две седмици и до четири-пет часа докъм края на първата годинка. Ръководете се от две основни изисквания:
- осигурете известен интервал между храненията, без да налагате на бебето си някакви строго фиксирани часове на кърмене;
- не упражнявайте никакво насилие по отношение на храненето – не го лишавайте насила от храна, нито пък се опитвайте насила да му дадете още малко.

И не забравяйте – храната е първата основна потребност на бебето ви. От задоволяването на тази потребност зависи не само физическото му развитие, а и психическото му състояние, както и формирането у него на доверие към света и към самото себе си. Тъй че подходете към въпроса за храненето на детето си с цялата му сериозност и изберете тази схема, която ще е най-добра за него.