6 февруари

Имен ден празнуват: Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светла, Светлана

Св. преподобни Вукол, епископ Смирненски († ок. 100). Св. мъченица Доротея (III век). Св. Фотий, патриарх Цариградски

1 февруари - Трифоновден


В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари.

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траянбил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Празникът е своеобразен "християнски" аналог на празниците в чест на старогръцкия бог Дионисий. Древните гърци също в три поредни дни са празнували в чест на бога на плодородието, потентността и виното.

Според традицията сутринта стопанката омесва хляб и сготвя и кокошка. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята".

„Царят" се окичва с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и с музика се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с „Амин".

След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

18 Януари - Атанасовден

Именници са: Атанас, Атанаска, Наско, Наска

Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

17 Януари - Антоновден


Имен ден празнуват: Антон, Антония, Андон, Дончо, Тончо, Донка.

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

7 януари - Ивановден


Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня

Зимният Ивановден се смята за празник на кръстника на младия Бог Христос. Този ден честват тържествено не само именниците. Празнуват всички като къпанията продължават. На Ивановден се къпят младоженците и всички деца, а къпането почти винаги е навън.
Според народните представи Ивановден е и празник на кумството, кръстничеството и побратимството. Поради това той е определен за ритуално къпане на младоженците, което има не само очистителен характер, но е и реликт на посветителните обреди за приобщаване на младите семейства към социума. (Къпаните младоженци обикновено са едногодишници.)
Християнството и езичеството отново се преплитат в обредността на Ивановден: зимният св. Иван е кръстник на Христос; а по отношение на младоженците замества вълшебния помощник от митологиите.

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - чети още тук

По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра.


Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.

Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството.

Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

6 януари - Йордановден (Богоявление)

Имен ден празнуват: Йордан, Бистра, Боян, Бояна, Богдан, Богданa, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божанa, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Йордана, Йорданка, Найден; Данка, Данко, Данчо (от Богдан и Богдана), Йонко, Йонка (от Йордан и Йордана).

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

>> Още за Йордановден (Богоявление) тук.

2 януари - Силвестъровден

Имен ден празнуват: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена

Вторият ден на януари се нарича още Караманов ден - денят на биволовъдите в България.

Свети Силвестър се родил в Рим. Той бил възпитан в светата вяра и се учил при презвитера Квирин, както на науки, така и на добра нравственост. Като достигнал пълнолетие, той станал голям страннолюбец и от любов към Бога и ближните въвеждал в дома си странници, умивал нозете им, нагостявал ги, доставяйки им пълно успокоение.

Православната вяра свързва името на св. Силвестър с едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечeстиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък - волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват, организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома.

Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

1 Януари - Васильовден

Имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Вълко.

На 1 януари е Васильовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
реди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Чети още за Св. Василий тук

27 Декември - Стефановден

Св. първомъченик и архидякон Стефан

Имен ден празнуват: Венцислав, Венцислава, Стамен, Станимир, Станимира, Стоил, Стана, Станко, Станчо, Станка, Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Таня, Цанко, Цона, Цонко, Цоньо, Запрян

Св. първомъченик и архидякон Стефан - след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден - с камъни убит в 37 година. (Чети още за Св. Стефан тук)

26 Декември - Св. Йосиф

ДЕН НА БАЩАТА. Според решение от 28 март 1997 г. на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство" църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земният баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г.

Имен ден празнуват: Йосиф, Давид

Празнува се на 26 декември - Събор на Пресвета Богородица, заедно със Св. цар Давид, Св. Иаков брат Божий и Св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски

Събор на Пресвета Богородица
На следващия ден след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на св. Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на св.праведни Йосиф Обручник на Светата Дева и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Иаков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.

Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродствоРечник. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.

Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа ­ на Иаков, а по закон ­ на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: "беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов" (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.

За свети Иосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия; но не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е искала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била дъщеря на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.

Имайки за съпруга тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както казват други ­ Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета дъщеря, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.

Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, казва, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, вече след завръщането на Иосиф от Египет; но, както изглежда, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била дъщеря на Иосиф, или не, и колко дъщери е имал Иосиф, това сега не е от значение, но при всички случаи е несъмнено, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.

25 Декември - Коледа

Имен ден празнуват: Младен, Радослав, Радомир, Радостин, Радослава, Радостина, Христо, Христина, Христофор

На 25 декември се чества Рождество Христово. Семейството отново се събира, но за разлика от предходната вечер похапва и блажно. По-вярващите ходят на черква, където има празнична рожденска служба. Обикновено тогава се коли прасето, а в градовете - хората просто почиват, обикалят приятели и роднини, похапват вкусно и пийват прилично, за здраве ...

24 Декември - Бъдни вечер

Св. преподобномъченица Евгения
Имен ден празнуват: Евгения, Евгени, Бистра

Бъдни вечер - Така се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.

Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.

Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – вражда, клевета...

Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.

- Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.

Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.

Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща...

Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: "Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря... Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха... А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!"

Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря...

Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала!

Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"

След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.

Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.

22 декември - Св. великомъченица Анастасия

Имен ден празнуват: Анастасия
Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.



Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко. След разни оскърбления той я затворил, като я лишил по този начин от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молитви. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.

- При тебе, смущавана от световните бури и вълнения – писал й той, - скоро ще дойде като по море Иисус Христос и с една Своя дума ще направи да утихне въставащата против тебе буря. Затова, намирайки се като че ли сред море, търпеливо очаквай Христа, Който ще дойде при тебе. И само в себе си викай с пророка: "Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог" (Пс.41:6). Надявай се на Бога за двоен дар: Той ще ти възвърне и временното наследство, и ще приготви вечното. Не се смущавай като виждаш, че благочестивите люде търпят скърби, защото Господ Бог не те оставя, а те изпитва... Твърдо и бдително се пази от всякакъв грях и само в Бога търси утеха, като изпълняваш свято Неговия закон.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово. Като не се надявала да остане жива, тя отново писала на Христогон: "Краят ми е близък. Помоли за мене Господ да приеме душата ми, понеже от любов към Него страдам!"... В отговора си старецът отново я утешавал с надежда в милостта на Бога, Който може да тури край на нейните страдания.

Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и често повтаряла думите на псалмопевеца: "За мене са много ценни Твоите приятели, Боже" (Псалом 138:17, по Седемдесетте тълковници).

20 декември - Игнажден

Според народните обичаи в България с Игнажден или денят на св. Игнат започват новата година и коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.

Значението на думата означава пламенен и всички с името Пламен имат имен ден на този празник

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".

За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.

17 декември - Св. Пророк Данаил


Имен ден празнуват: Данаил, Даниел, Даниела

Св. пророк Данаил и трите момци Ананий, Азарий и Мисаил.

Честват се на 17 декември
Рождественски пост
Разрешава се риба

Житиел на Св. Пророк Данаил и трите момци Ананий, Азарий и Мисаил (pravoslavie.bg)

Днес честваме паметта на един от т. нар. големи пророци – св. пророк Даниил. Той произлизал от Иудиното коляно, от знатно семейство, може би, даже от царски род, тъй като халдейският цар Навухудоносор, след като завоювал Йерусалим (607 г. пр. Р.Хр.), заповядал измежду взетите в плен иудеи да изберат най-интелигентните младежи с цел, като изучат халдейския език и получат образование, да се подготвят за държавна служба. Тези младежи били подложени на много изкушения, тъй като халдейските обичаи били противни на иудейските. Но четирима от избраниците: Даниил, Азария, Анания и Мисаил показали завидна твърдост и устойчивост и продължавали да се придържат към Моисеевия закон. Въпреки разкоша и богатството, сред които живеели, те не забравили своя Бог и закон, усърдно се молели и се хранели само с хляб и плодове, като отказвали храната, която им давали от царската трапеза. Бог надарил юношите, които така твърдо пазели Неговите заповеди, с мъдрост и знания, а на Даниил, освен това дарувал способност да разбира видения и сънища. Царят ги викал, съветвал се с тях по различни държавни дела и установил, че със своята мъдрост и разсъдителност те превъзхождат всички учени мъже в царството му.

Св. пророк Даниил и неговите приятели, въпреки езическото обкръжение се придържали към Божиите заповеди и установления.

Честваните днес св. пророк Даниил и трите отроци Анания, Азария и Мисаил са били избрани, за да служат на халдейския цар, но те предпочели да служат първо на Единия Бог - да бъдат Божии избраници.

(из проповед на свещ. Йоан Карамихалев)